Тематиката на броя на списанието е изцяло фокусирана върху изкуствения интелект (ИИ) и трансформацията на образованието.
В броя се разглеждат задълбочено възможностите, предизвикателствата и дългосрочните последици от внедряването на ИИ в учебния процес и образователната система като цяло.
Основните аспекти, обхванати от статиите, включват:
ИИ се разглежда като ключова технология, която може значително да подобри качеството и ефективността на обучението. Сред основните му приложения и ползи са:
Персонализирано обучение и адаптация към индивидуалните нужди: ИИ може да адаптира учебните програми, ресурси и уроци спрямо уменията, темпото и предпочитанията на всеки ученик в реално време.
Автоматизация и подпомагане на учителите: ИИ може да освободи време на преподавателите от монотонни задачи като планиране на уроци, съставяне на тестове, оценяване на работи и административни процеси, позволявайки им да се фокусират повече върху индивидуалната подкрепа и менторство.
Адаптивни платформи и асистенти: Разглежда се ролята на виртуалните учебни асистенти (чат ботове) и адаптивните образователни платформи, които могат да предоставят подкрепа 24/7 и да прогнозират успеха на учениците.
Развитие на умения: ИИ може да стимулира развитието на критично мислене, проблемно решаване и креативност у учениците чрез интерактивни и симулационни среди.
По-широк достъп: ИИ може да подобри достъпа до качествено образование, включително за ученици със специални нужди.
Внедряването на ИИ носи със себе си редица етични, социални и технически предизвикателства:
Етични въпроси и защита на данните: Най-опасният аспект е събирането и обработката на лични данни на учениците, което повдига проблеми със сигурността и поверителността. Също така се обсъждат прозрачността на алгоритмите и рискът от пристрастия и дискриминация.
Неравен достъп: Съществува риск от усилване на социалните и образователните неравенства между ученици и училища, които имат достъп до съвременни технологии, и тези, които нямат.
Заместване на човешкия фактор: Обсъжда се опасността от загуба на човешкия контакт и емпатия в образователния процес, както и въпросът дали ИИ може да замени учителите (като общото мнение е, че ИИ е помощник, а не заместител, тъй като му липсва емоционален интелект и менторска роля).
Злоупотреба и качество: Проблемът със злоупотребата с ИИ (напр. за писане на домашни и плагиатство) е едно от най-големите предизвикателства. Има опасения, че прекомерното разчитане на ИИ може да застраши критичното мислене и креативността на учениците.
Липса на подготовка: Значителен брой български учители все още не използват ИИ и имат резервирано отношение към него. Необходими са обучения и ресурси за тяхната подготовка.
Броят разглежда и техническите основи на ИИ (като машинно самообучение и невронни мрежи) и неговото нарастващо влияние извън образованието (в медицината, науката и икономиката). Подчертава се, че бързото развитие на ИИ изисква ефективно разработване на политики и регулации на национално и европейско ниво, за да се гарантира отговорното и етично използване на технологията