Този брой е изцяло фокусиран върху темата „ЗЕЛЕНИЯТ ПРЕХОД – ВЪЗМОЖНОСТИ, РИСКОВЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“, като представя задълбочен анализ на трансформацията на икономиката към устойчива, нисковъглеродна и енергоефективна система.
Основните тематични области и статии, включени в броя са:
Общ анализ на Зеления преход: Разглежда се мисията на прехода за постигане на баланс между икономиката и природата, както и ролята на Европейската зелена сделка (European Green Deal). Целта на ЕС е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.. Обсъждат се ключови задачи като намаляване на въглеродните емисии с 55% до 2030 г., повишаване на енергийната ефективност и насърчаване на кръговата икономика.
Предизвикателства пред България: Анализират се специфичните трудности пред страната, включително зависимостта от въглищната индустрия и нуждата от алтернативна заетост за засегнатите работници. Подчертава се, че българският интегриран план (ИНПЕК) не предоставя ясна стратегия за въглеродна неутралност. От друга страна, се акцентира върху потенциала на България за развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) като слънчева, вятърна, водна енергия и биомаса.
Икономически и социални рискове: Докладите детайлизират рисковете, свързани с високите първоначални инвестиции, промените в заетостта и нуждата от преквалификация на работната ръка. Подчертава се, че липсата на справедливо разпределение на ресурсите може да задълбочи социалните и регионални неравенства.
Зеленият преход в селското стопанство и храните: Специален доклад анализира как Зеленият преход ще се отрази на производството и цените на храните в България. Изследването прогнозира, че заради изискванията за намаляване на употребата на минерални торове и отказ от монокултури, цената на храните (зърно, брашно, фураж, месо, мляко) може да нарасне с поне около 45% при прилагане на зелени технологии.
Специализирани и иновативни теми: Броят включва и статия, която свързва финтех (финансови технологии), невромаркетинга и концепцията за де-екстинкция – възстановяване на вече изчезнали животински видове, като мамута и птицата Додо, чрез генно инженерство.
Критична перспектива: Включен е доклад, който преосмисля Зеления преход, като поставя под въпрос наложената концепция за климатична криза. Този доклад твърди, че климатичните промени са естествени и циклични, че CO₂ не е замърсител, а е жизненоважен за растенията. Твърди се, че климатичната политика се използва като инструмент за тоталитарен контрол и финансова изгода (напр. чрез Световния икономически форум, ESG рамката и въвеждането на дигитални идентификатори).